Изложбата представя абстрактни картини, които разказват за най-фината, често забравяна страна на любовта – онази тиха, защитена и ефирна нежност, която се ражда между мъжа и жената. За нежността към себе си, за грижата и за отношението, които понякога оставяме назад.

Темата не е за страстта или драмата, а за усещането за дом, за докосването без сила, за две души, които танцуват една около друга.

Абстрактният стил дава свобода да бъдат предадени емоции, динамика, вътрешни преживявания, без да се фиксират лица и детайли, само силуети.